Медитацията вероятно е възникнала съвсем естествено, когато човек, почивайки си и размишлявайки, е започнал да си задава въпроси като “Кой съм аз и каква е връзката ми с живота?” Много хора с огромно удоволствие откриват, след като са обучени в процеса на медитация, че са изпитвали подобно усещане от години. Някои форми на молитвата, медитацията и съзерцанието са познати и се използват от векове. Християните, които са били съветвани да бъдат смирени и да се уповават на бога, държат в ръцете си ключа към успеха в медитацията. Специфичните техники са еволюирали като резултат от опитите на хората да създадат идеалните интелектуални и емоционални предпоставки за проясняване на самосъзнанието. Методите за концентрация и релаксация служат за предпоставка за вътрешното самоизследване. Всеки метод, който служи на индивида, е полезен за него.
Тези, които предават традицията като учители йога, могат да проследят духовното си наследство назад през хилядолетията до времето, когато първите гадатели са откривали и усъвършенствали най-подходящите техники за освобождаване на съзнанието и внасяне на порядък в човешкия мозък. Съвременните знания за медитацията и нейните методи дължим на същата тази традиция. Аз не препоръчвам на хората от западните страни незабавно да решат, че трябва да възприемат източните обичаи, за да имат успех в медитацията. Аз само твърдя, че ние като духовни същества, работещи чрез съзнанието, ние всички имаме един и същ произход. Нашият дом е вътрешното ни пространство. Техника, която работи за разумно същество, независимо от културната й принадлежност, например, си е лична работа на всеки и не предопределя успеха в процеса на медитация. Религиозната принадлежност на човек също си е негова лична работа и от нея не зависи дали той ще постигне или няма да постигне успех в медитацията. Това, което е важно според мен, е свободното приемане на проблясъка на истината (относно природата на нашето аз, разума и вселената), където и по света да се появи тя. Според обективните философи информацията, която имаме сега относно техниките на медитация и самоанализ, е открита от хора, които са размишлявали върху големите въпроси на живота. Тази разбулена истина е известна като веда. Ведите, т.е. откритията (от санскрит) се считат за свещени текстове или сборници от открития. Но действителния произход на истината е полето на чистото съзнание, от което всяко нещо идва и където, евентуално, всяко нещо ще се върне. Човекът се е стремял към истината още от появата си на планетата. Основните истини са се предавали от поколение на поколение чрез вербални инструкции и чрез великите свещени текстове на човечеството. Истината не трябва да принадлежи на отделна личност или група, тя възниква в ума на човек, който е отворен и чувствителен към нея.
На запад медитация се преподава основно от учителите на Новото мислене. Специфичните инструкции са въведени от учителите по йога. Парамаханда Йогананда основа фондация за преподаване на йога и много хора го последваха в преподаването на методите за медитиране. Един от най-известните учители от последните години е Махариши Махеш Йоги, който популяризираше използването на мантра като техника за медитация. Няма смисъл да бъдат сравнявани учителите по медитация, тъй като всички те знаят, че тяхната специфична мисия е да дефинират целта според потребностите на индивида и според достиженията на всеки етап от еволюцията на човечеството.
Може ли всеки да бъде обучен да медитира?
Всеки, който е сравнително чувствителен, може да бъде обучен да медитира. Този, който се обучава, трябва да е в състояние да разбере инструкциите и да има мотивация да практикува според дадените инструкции. Ако човек слуша внимателно точните инструкции относно медитацията и ако след това практикува, както му е препоръчано, без да е нетърпелив за незабавен резултат, процесът ще се развива без проблеми.
Опасно ли е да се практикува медитация?
В никакъв случай. Какво може да бъде по-естествено и благоприятно за здравето и благополучието от почивката за тялото и отпускането на нервната система, водеща до проясняване на съзнанието. Ако човек е толкова емоционално неуравновесен, че има халюцинации или се опитва безразсъдно да предизвика променено състояние на съзнанието, той трябва да бъде запознат с проблемите на емоционалното здраве и личната отговорност. Ние препоръчваме редовно медитиране, балансирано с внимание към проблемите на ежедневието.
Чувал съм за хора, които изпадат в хипнотичен транс, получава послания или започват автоматично да пишат. Какво ще кажете за това?
Хипнотичният транс, желанието да се получават послания или следването на склонността да се възприемат послания са пречки в медитацията. Някои хора, които преди това са били хипнотизирани или които не са разбрали необходимостта да останат будни, могат да изпаднат в лек транс. Това трябва да бъде отстранено, защото не допринася за усещанията на чистия разум. Всичко, което правим, за да получим послание, е най-сигурния начина да добавим още нещо към нашето объркване. Водещият принцип ще се появи, но той ще произхожда от нашата собствена същност, а не от някакъв индивидуализиран разум извън нас.
Някои дни просто не ми се медитира. Какво да правя?
Всички ние имаме такива дни. Ако сме отпочинали и добре организирани и ако медитираме редовно, обикновено чувстваме необходимост да медитираме, когато времето за сеанса наближи. Ако наближава времето на медитацията, а ние нямаме никакво предусещане за това или съвсем наскоро сме започнали да практикуваме, трябва да продължим и да медитираме по което и да е време. Отлагането и поддаването на настроения и капризи не е довело до успех в нито едно начинание. Ние препоръчваме да се медитира рутинно, така, както се подхожда рутинно към всяка друга задача, която е необходима и полезна.
Разбирам, че медитацията допринася за успех в релаксацията и освобождаване от стреса, но аз бих искал да вляза в по-тесни лични отношения с бога. Какво ще ме посъветвате?
Потърсете си свещени текстове по ваш избор и не забравяйте, че когато релаксираме, съзнанието ни се прояснява, интуицията ни се пробужда, разпознаването ще е по-остро и нашият вътрешен водач ще ни води към усещанията, от които се нуждаем, така че съзнателната ни връзка с бога ще е позната и преживяна.
Домакиня съм и единствен член на семейството, който понастоящем се интересува от медитация. Как да разпределя времето си така, че да имам време за медитация?
Ако отношенията със съпруга ви и с членовете на семейството са открити и ясни, няма да е проблем за вас да отделите време за ежедневните ви занимания с медитация. Съветваме ви да не се опитвате да накарате членовете на семейството да споделят вашите интереси в медитацията или да ги притеснявате по какъвто и да е начин. Сигурно ще е голямо преживяване, ако се научите да планирате деня. Си. Ползата, която ще извлечете от редовната медитация, само ще обогати вашите отношения със семейството ви.
Аз съм шеф на фирма с тежки отговорности. Може ли медитацията да има някаква практическа стойност за мен?
Хиляди администратори намират, че медитацията е освежаваща, релаксираща и освобождава от стреса. Медитацията прояснява съзнанието и дава възможност на човек да действа далеч по=ефективно в своята практическа делова дейност. Полезно нещо за администраторите (и за всички в подобна ситуация) е да почиват след медитация и да прекарат няколко минути в мислене и планиране. Когато сме отпуснати и с прояснено съзнание, ние успяваме да свършим много повече за много по-кратко време и много по-качествено, общуваме по-добре с другите и правим по-малко грешки.
Полезно ли е да се медитира с други?
Има доста съобщения за много по-голяма дълбочина на преживяванията по време на медитация, когато се медитира групово. Това може да се дължи на влиянието на някой по-усъвършенстван медитатор, който действа като водач на групата. Това може и да се дължи на факта, че присъствието на хора с подобни на нашите идеи ни стимулира да отстояваме собственото си решение. Добре е обаче човек да не става зависим от присъствието на другите и да не се нуждае от тяхната подкрепа. Винаги, когато участвате в групов сеанс, избягвайте разговорите относно преживяванията си и избягвайте ненужните социални дискусии, които бързо ще провалят ползата, извлечена от медитацията. Много мои студенти и приятели придобиха навика да се събират веднъж седмично за около час на тиха медитация и разказват, че такива събирания им помагат много. Но те продължават своята ежедневна частна медитация.
Понякога чувам за необичайни изследвания относно възможностите за левитация, контрол на физиологичните процеси и владеене на природната енергия. Това полезна тенденция ли е?
За хора, напреднали в медитацията и склонни да изследват вътрешното си пространство, за да разберат по-добре работата на разума, тялото и природата, бих казал, че подобни изследвания представляват една доста полезна тенденция. Отдавна е известно, че човек е ограничен от състоянието на собствения си разум. Възможно е човек, работейки от гледна точка на вътрешното пространство, посредством благородни идеи да влияе на разума и нещата.
Наблюдателят, който не разбира естеството на процеса, може да сметне ефекта от тези изследвания за чудо. Истината е, че човек, който може да демонстрира едно по-висше влияние върху материалните нива на природата като резултат от самовглъбяване, оперира с неизвестни природни закони. Бих казал, че в следващите години човешките способности ще се усъвършенстват дотолкова, че това, което досега се считало за невъзможно, ще бъде обичайно.
Имате ли някакви препоръки по отношение на храненето за тези, които биха желали да имат успех в медитацията?
Единствените препоръки в това отношение са храната да е подходяща и истинска. Препоръчваме естествени храни, обикновено комбинирани и приемани според нуждите. Идеалната храна е тази, която допринася за здравето и жизнеността.
Съвместима ли е медитацията с нормалния начин на живот или човек трябва да направи драстични промени в него, за да постигне реална полза от медитацията?
Доколкото определени препоръки за осигуряване на хармония вътре в нас и със заобикалящия ни свят бяха дадени в пета глава, основно правило остава да следваме нормалния (естествен) начин на живот. Следвайки вътрешните си наклонности, ние се занимаваме с неща, които най-добре подхождат на нашия темперамент, заемаме се с всякакви творчески усилия, които ни предлагат възможността да се наслаждаваме и да допринесем нещо за обществото и създаваме връзки със семейството, приятелите и обществото по един пълноценен начин. Една област, която често се разисква, когато мислим за нормалния начин на живот, са нашите сексуални връзки. Здравият разум ни подсказва, че в повечето случаи сексуалните връзки са част от природосъобразния начин на живот. Моето мнение е, че когато някой е щастлив с друг, трябва да остави връзката да се развива естествено и да позволи на личните си отношения да се изявяват свободно и спонтанно. Пък дори и ужасното разбиране след всяко сетивно преживяване или отричането на естествените склонности не е в съгласие с природата. Да приемаме живота такъв, какъвто е, да му се радваме и да участваме в него е природосъобразно. Такова естествено поведение не е в противоречие с процеса на медитация. На практика много съобщения потвърждават, че естественият и пълноценен начин на живот е пряко следствие от дълбоката релаксация и изчистването на съзнанието, което е обичайният благоприятен ефект от медитацията.
Как да отговарям на въпросите на приятели и членове на семейството, които не споделят моя интерес към медитацията в дадения момент?
Ако приятелите и членовете на семейството искрено се интересуват от това, дайте им да прочетат нещо информативно, например тази книга. Ако нашите отношения с другите са здрави, ние не бихме имали трудности да общуваме с тях. Понякога, и това се случва рядко, ваши познати ще ви засипват с аргументи, ще ви дават съвети, без да сте ги питали или ще изразяват непристойно отношение. Това е една възможност за вас да изясните отношенията си с тях и да разберете по-добре света около вас. В екстрени случаи ваш близък може да бъде много деспотичен и досаден. Според мен, най-добрият и деликатен начин да овладеете ситуацията е да му покажете, че ви е чужд.
Могат ли децата да бъдат обучавани да медитират?
Повечето деца се научават да медитират съвсем естествено. При тяхното обучение не ги насилвайте да правят това, което вие считате за добре. Това означава да не ги карате да медитират твърде дълго и в точно определено време. И не насърчавайте техните видения, гласове и други фантазии. Моят съвет е да провеждате обучението по медитация като естествен процес и след това да следите то да направи от детето щастлив и здрав член на човешката общност. Никога не насърчавайте психическите възприятия като, например, предсказване на бъдещето. Ние всички имаме някакви свръхестествени способности и усещаме някакъв вътрешен водещ принцип. Най-добре е да не превръщаме това в голямо събитие, като му обръщаме прекалено голямо внимание и внушаваме на детето колко е умно, интелигентно и напреднало. Най-добре е да медитирате редовно с него и след това да обърнете отново внимание на работата, игрите и всичко, което влиза в дневния му режим. Нарастването на неговия личен талант и склонностите му ще се развиват естествено заедно със съзряването му.
Моето любимо куче обича да медитира с мен. Това добре ли е?
По време на сеанси на тихо размишление присъствието на нашия галеник е излишно, тъй като той не може да се радва на вниманието ни. Но при дълбоко медитиране се препоръчва пълно уединение, защото трябва да елиминираме всяка възможност за разсейване.
Трябва ли медитацията да се практикува в затъмнена стая или може да се извършва навсякъде?
За дълбока медитация тихата и затъмнена стая е най-подходяща. Това изключва светлината и шума отвън, които смущават концентрацията. Не е необходимо стаята да е изцяло затъмнена. За целите на релаксацията, когато наблюдаваме дихателния цикъл или се вслушваме в мантрата, мястото не е от значение, стига да е спокойно. Но бъдете сигурни, че за дълбоката вътрешна работа на съзнанието е абсолютно необходимо да медитирате в определен час и в място, което ще ви осигури пълно уединение. Ако живеете в апартамент или алка къща и телефонът често ви смущава, най-добре е да го изключите. (Така е по-икономично, а и ще имате спокойствие).
Как ще разбера дали съм достигнал чистото състояние на съзнанието по време на медитация?
Ако ни се налага да задаваме този въпрос, най-вероятно не сме преживели това състояние. Всички ние много добре знаем какво преживяваме. Да мислим за преживяването на проясняване на съзнанието е различно от самото преживяване на това състояние. Когато вътрешно усещаме “Чисто съзнание съм аз”, без никаква сянка на съмнение, това е самото преживяване. Доказателство за успех в медитацията е спокойствието на духа, великото усещане за съзвучие с живота, по-определено усещане за напътстване и постоянно равновесие.
Ще достигнем ли някога състояние на живота, когато медитацията няма да ни е необходима?
Да, и ние ще разберем, когато го достигнем. Когато се освободим изцяло от стреса и постъпваме напълно разумно и спонтанно и цялостно разбиране за нещата, медитацията вече ще бъде ненужна. Отбелязвал съм вече, че дори и хора, които са достигнали това състояние, понякога отделят време за усамотяване. Изглежда, че дори и просветените хора се нуждаят от почивка от своята дейност. В състояние на покой човек има възможност да си почива, възприемайки се като чисто съзнание. След такива случаи на усамотяване дейността на човек изглежда много по-хармонична и целенасочена.